Според мен книгата е прехвалена (чак до сравнения с Уудхауз). Алек Попов можеше да посъкрати първата половина на романа си с поне 75% – въвеждането на героите и обстановката е доста сухо и мудно. Едва в последната четвърт нещата се забързват и езикът става по-оригинален, а хуморът излиза от нивото си на дебилност. Повечето от сюжетните линии (те не са много) са клиширани, като оригиналност се прокрадва едва накрая в една от нишките.

Филмът по книгата обещава да е много по-колоритен поне според трейлъра, но според мен сигурно се е получила последователност от дебилни скечове в стил „Комиците“ заради слабия сюжет. Но поне ще е поредният български филм от последнит години, който ще става за гледане. Но нека все пак да изчакаме до април, когато се очаква да е премиерата.

Обслужваше ни много приятелски настроен и вежлив сервитьор, но собствеикът също сновеше сред масите, сервирайки и питайки на няколко пъти дали всичко е ОК. От много отдавна не съм срещал такова обслъжване в ресторант в България.

Естествено си поръчахме фондю, рьощи, няколко вида салати и швейцарски вурстове и стекове. Пробвахме фондюто и с киршли, черешова ракия, в която се топят хапките хляб преди да се топнят във фондюто. Менюто има няколко вида салати, предястия и ястия. Всичко, което поръчахме беше невероятно вкусно. За десерт ядохме отново фондю, но шоколадово. В топящ се швейцарски шоколад си топиш бишкоти и парченца от различни плодове. Мммммм….

Цените са умерени, дори сравними с по-популярните масови вериги ресторанти и пицарии в София – сметката за 6 човека беше около 180 лева.

Усещам как този ресторант ще стане един от любимите ми. Горещо го препоръчвам на всички.

От манастира може да се види един различен поглед към София – от север, не отгоре и от юг, както се вижда от „Витоша“.  А това, че комините на комплекса „Кремиковци“ не пушат определено се усеща. Някакси, въздухът е много свеж и зеленето наоколо, много по-зелено.

Районът между гората и квартал „Кремиковци“ ни изненада и с няколкото конюшни, в които са най-чистите и най-красиви коне, които някога сме виждали. Погалихме и напоихме с вода красивите коне с дълги руси гриви. Полюбувахме се на малкото конче с беличко на челото, което притичваше между възрастните. А в съседната конюшня самичък бе един огромен черен жребец с рунтави „крачоли“.

Снимки можете да видите тук

Вече можете да изключите определени уеб адреси и съответните thumbnail-и на страниците от страницата Most  Visited, която се появавя при избор на нов таб (най-честата настройка е такава, в това число и при мен).

Другата много по-полезна функционалност е автоматичното попълване на полета на форми, която отдавна е стандарт в другите браузъри.

Няколко от функционалностите, която ми липсват все още много са:

• лесно показване на свойствата на картинка – размери и големина
• възможността да драгвам картинка от браузъра извън нвго, например към PhotoShop
• възможността да избера да отворя файл, дори и да съм избрал да посочвам директория за записване – при клик на сваляем файл, просто трябва да се появява диалог с избор за отваряне или записване и едва като се избере записване да пита за директория

В днешния си брой вестник „24 часа“ излиза с уводна статия със заглавие „Народът се разбунтува за българчетата на полякинята“. Че този вестник е жълт е ясно и това обяснява акцента върху това събитие в този вестник. От цялата статия не става ясно дали се коментира реакцията от една лична драма в интернет и сред футболните запалянковци или самата лична драма.

В едно семейство, което не може по нормален начин да отглежда децата си няма кой знае какво значение от каква националност са родителите. Но ако все пак има значение тази националност, защо според вестника и многото постове в интернет децата са българчета след като са родени от полякиня, би трябвало да са наполовина българчета и наполовина полячета. Но в тон с политическо некоректното писане в последните години на всички някакси по им харесва идеята за добрия баща-ангел българин и лоша (и определена с много грозни думи) чужденка.

Сцените с отнемането на децата излъчени по телевизията наистина бяха много грозни. Тази грозна случка от живота им ще се запечата завинаги в паметта им (а и клипчетата в интернет ще останат). Но това е изпълнение на съдебно решение. Децата на тази възраст не могат да имат добра преценка кое е по-добре за тях. В този смисъл цялата история е само наистина една лична драма с разликата, че се излъчи от една национална телевизия (с доста жълти новинарски емисии по принцип). Сигурен съм, че в България такива събития се случват постоянно (най-често и двамата родители са си българи), но не всяка се публикува/излъчва. Трябва ли на всяка такава лична драма да реагира цялото общество?

Все още не мога да проумея защо една група от футболни запалянковци изобщо взема отношение по една лична драма? И как точно тази са избрали? Не ми се иска да вярвам, че изборът на точно тази драма, е че в нея участва и чужденец?

Запалянковците никога не съм ги разбирал и приемал насериозно. Но не мога да разбера защо иначе интелигентни хора от моя списък с приятели във Facebook също подеха някаква кампания от сорта „Да спасим българчетата от лошата полякиня“.  Не искам да вярвам, че българите съвсем са загубили чувството за преценка и реагират неадекватно на едни събития, а на други, които ограничават демократичните им права или имат негативен иконочески ефект върху отделния човек, изобщо не реагират.

Все още съм записал твърде малко PDF файлове с MS Word, за да мога да кажа дали всичко е наред.