В днешния си брой вестник „24 часа“ излиза с уводна статия със заглавие „Народът се разбунтува за българчетата на полякинята“. Че този вестник е жълт е ясно и това обяснява акцента върху това събитие в този вестник. От цялата статия не става ясно дали се коментира реакцията от една лична драма в интернет и сред футболните запалянковци или самата лична драма.

В едно семейство, което не може по нормален начин да отглежда децата си няма кой знае какво значение от каква националност са родителите. Но ако все пак има значение тази националност, защо според вестника и многото постове в интернет децата са българчета след като са родени от полякиня, би трябвало да са наполовина българчета и наполовина полячета. Но в тон с политическо некоректното писане в последните години на всички някакси по им харесва идеята за добрия баща-ангел българин и лоша (и определена с много грозни думи) чужденка.

Сцените с отнемането на децата излъчени по телевизията наистина бяха много грозни. Тази грозна случка от живота им ще се запечата завинаги в паметта им (а и клипчетата в интернет ще останат). Но това е изпълнение на съдебно решение. Децата на тази възраст не могат да имат добра преценка кое е по-добре за тях. В този смисъл цялата история е само наистина една лична драма с разликата, че се излъчи от една национална телевизия (с доста жълти новинарски емисии по принцип). Сигурен съм, че в България такива събития се случват постоянно (най-често и двамата родители са си българи), но не всяка се публикува/излъчва. Трябва ли на всяка такава лична драма да реагира цялото общество?

Все още не мога да проумея защо една група от футболни запалянковци изобщо взема отношение по една лична драма? И как точно тази са избрали? Не ми се иска да вярвам, че изборът на точно тази драма, е че в нея участва и чужденец?

Запалянковците никога не съм ги разбирал и приемал насериозно. Но не мога да разбера защо иначе интелигентни хора от моя списък с приятели във Facebook също подеха някаква кампания от сорта „Да спасим българчетата от лошата полякиня“.  Не искам да вярвам, че българите съвсем са загубили чувството за преценка и реагират неадекватно на едни събития, а на други, които ограничават демократичните им права или имат негативен иконочески ефект върху отделния човек, изобщо не реагират.