Според мен книгата е прехвалена (чак до сравнения с Уудхауз). Алек Попов можеше да посъкрати първата половина на романа си с поне 75% – въвеждането на героите и обстановката е доста сухо и мудно. Едва в последната четвърт нещата се забързват и езикът става по-оригинален, а хуморът излиза от нивото си на дебилност. Повечето от сюжетните линии (те не са много) са клиширани, като оригиналност се прокрадва едва накрая в една от нишките.

Филмът по книгата обещава да е много по-колоритен поне според трейлъра, но според мен сигурно се е получила последователност от дебилни скечове в стил „Комиците“ заради слабия сюжет. Но поне ще е поредният български филм от последнит години, който ще става за гледане. Но нека все пак да изчакаме до април, когато се очаква да е премиерата.